Триизмерна карта на Вселената

And now... малко бългериен.

Ето една триизмерна карта на откъс от Вселената съдържащ приблизително 400 000 галактики с актуалните им изображения и местоположения. Данните са от дигиталното небесно изследване "Слоун" наречено още SDSS. Това е най-голямата до момента триизмерна карта на масивни галактики и далечни черни дупки, която ще помогне на астрономите да обяснят мистериозната "тъмна материя" и "тъмна енергия", които съставят 96% от Вселената.

Сега се замислете за момент. Всяка една точка, която виждате е галактика. Всяка една галактика съдържа милиарди звезди. Всяка една звезда е потенциална слънчева система с благоприятни условия за възникване на живот. Изумително! Пък ние нека да се мислим за специални и единствени в цялата Вселена. Живеем като риби затворени в аквариум без да се замисляме, че някъде там съществува цял немислимо огромен океан! Ние сме толкова крехки и зависими от нашата планета, че удобствата, които тя не предлага и ежедневието, на което сме свикнали ни изграждат лъжлива представа за нас самите в по-мащабен план. Ние не сме велики, нито специални. А еготата и остарелите догми, на които робуваме са повод за нашето разделение и представляват една пречка за достигане на единството, от което се нуждаем ако наистина искаме да прогресираме като единна, развита и осъзната цивилизация намираща се в необятното космическото пространство. Заобиколени сме от невероятна и мистериозна красота. За жалост не много хора успяват да я забележат и оценят. Надявам се, че един ден... може би, това ще се промени и все повече хора ще започнат да виждат реалността такава каквато е. Не, не онази уязвима и податлива реалност, която всеки от нас е способен да изгради сам за себе си според зависимост от психологическите си нужди и нагласи. Не говоря за нея. Говоря  за онази "сурова" реалност, която е пред очите ни и чиито механизъм само науката може да разшифрова. Онази физическа реалност от която ние сме част и единствено познаваме. Тя е единствената на която можем да се доверим, че е там и наистина съществува. Истинността на всичко останало, което избягва нашите възприятия подлежи на научни разследвания. Защото именно благодарение на тях ние сме започнали да добиваме една по-реална представа за света около нас отколкото от нашите по-ранни и наивни опити да си го обясним, когато науката не е имало силно присъствие.

Време е да изоставим детинската наивност и сигурност и да приемем по-зрелия възглед за живота и света позовавайки се на научните познания. Изключително вероятно е ние да не сме център на Вселената. Много вероятно е живота ни да е една голяма случайност. Може би нашата Вселена е едно безцелно място без никакъв първоначален замисъл. Това което наблюдаваме в нея изглежда като една голяма каша от безразборни действия подвластни на определени закони. Цялото това нещо сякаш се води на принципа на случайността и просто си се случва без значение дали го разбираме или не. На Вселената просто не й пука как ние я възприемаме. Тя просто си е там... т.е. тук... навсякъде около нас! Това, че не я разбираме не означава, че трябва да прибързваме към каквито и да било заключения претендиращи за достоверни. Ще бъде изключително неразумно ако възприемем без доказателствени твърдения зависещи от вяра за истинни.  Трябва да се примирим с факта, че може би никога няма да намерим отговори на големите екзистенциални въпроси. А това, че Вселената е може би едно безцелно място не я прави по-малко интересна, пленителна и красива. Всичко това обаче не би трябвало да ни отчайва и депресира. Точно обратното! Защото познанието е свобода и сила! Колкото повече научаваме за Вселената толкова повече ние се отдалечаваме от нашите стари и наивни представи за света, които от хилядолетия насам ни държат в страх и често могат да бъдат причина за възникването на конфликти между нас. Ние трябва да приемем науката като нашият източник на истинност и достоверност именно защото тя се занимава с изучаването на единствената реалност на която може да се доверим, че е там и съществува - физическата. Доверието към науката заедно със здравият разум и критическото мислене са единственият начин, чрез който бихме могли да се освободим от страха и да премахнем изкуствените бариери, които сами сме си създали.

Светът погледнат от високо няма начертани граници.
Снимка: NASA и EOL

Едно обаче е ясно - ние хората не сме пригодени да разберем Вселената. Всичко ни се струва толкова трудно в разгадаването на нейната мистериозност. И точно в това се крие нейната красота! Но както споменах не много хора успяват да я забележат, за това често се измислят други собствени обяснения, които да задоволят нуждата ни за разбиране. ( Много по-лесно е и спестява главоболията. ) Но нима това е правилният и разумен избор? Истината е, че колкото и да не ни бива в разбирането на Вселената ние се справяме доста добре. Нашето любопитство играе огромна роля в нашият напредък и ние трябва да продължаваме да задаваме въпроси. Тук някой може да вметне поговорката "Любопитството убива котката." в отговор бих отвърнал: "Добре, че не сме котки." :) Ние сме еволюирали осъзнати същества, които са започнали да разбират физическият свят около тях до такава степен, че да имат известен контрол над него и да се възползват от неговите закони. Всичко това става възможно благодарение на научните открития водени от човешкото ни любопитство и желание да опознаем света и неговата истинна реалност. Не, не говоря за онази уязвима и податлива реалност, а тази физическа реалност от която ние сме част и единствено познаваме.